Тенденции

Устойчив туризъм

устойчив туризъм

Терминът „устойчиво развитие“ все повече навлиза в методите за управление на съвременните бизнеси, а туризмът като сектор е един от най-чувствителните по тази тема.

Тук, както и във всички статии в този блог, аз споделям с вас личния си опит и не претендирам той да е меродавен за всички къщи и за всички собственици.

Какво е устойчивост?

Най-общо казано „устойчивостта“ във всеки аспект от нашия живот се свързва с усилието да вършим нещата така, че те да могат да се ползват и след нас. Устойчивост е обратното на консуматорство. Ако плажуваме на брега на реката, да оставим плажа така, както го е създала природата. Ако имаме здрави маратонки, да не си купуваме нови, само защото им е минала модата. И т.н. Примерите са много, а темата е необятна.

Нашият фокус обаче е туризъм и в частност – селски, приключенски и екотуризъм, при който се търси настаняване в малки обекти от типа къщи за гости, на село, в планината, при местните хора и автентичната кухня.

 Устойчивият туризъм се основава на три основни принципа: 
  1. Икономически – работи се с местния бизнес, с местни водачи и къщи за гости
  2. Екологичен аспект – пазим чиста околна среда – посещението на която и да е забележителност не бива да оставя следи
  3. Социален аспект – уважават се традициите и културните особености на всеки регион и местна общност

Икономически принцип

Ако искаме една дестинация да се развива и да се издържа от туризъм, трябва да се подпомага малкия бизнес в района. Този бизнес включва не само къщите за гости и местните водачи, но също и магазини и кафенета, хлебопекарни, таксита, автобуси и др. Общо взето всичко, с което туристът би имал досег.

През последните години все повече специализирани туристически фирми настаняват своите туристи в къщи за гости и наемат местни водачи. Самите техни клиенти очакват и изискват от тях да ги заведат на места със запазена природа и да им предложат автентично преживяване с местните жители и традиционните им ястия.   

Масовият консуматорски туризъм е свързан с големите хотелски комплекси от затворен тип, които често са собственост на международна верига или на чуждестранна компания. В тези комплекси има всичко и пакетите, които големите туроператори продават, обикновено включват изхранване от типа ол-инклузив, плюс атракциите и забавленията. Този вид туризъм практически не допринася за местното икономическо развитие – той почти не разчита на местното население за персонал (практиката е да се наемат работници само на най-ниски позиции, тъй като ръководните длъжности се изпълняват от служители отвън) и има централизирани доставки на храна, следователно не използва продукти от местни производители.

Затова устойчивият туризъм е антипод на масовия конвенционален туризъм. Да подкрепяш местната икономика чрез туристическата си дейност е първото правило, което следва всеки туроператор, заявил пред себе си, че ще развива бизнеса си отговорно.

Екологичен принцип

Болно ми е, че в България туристите с екологично мислене са повече от предлагащите туристически услуги с такова. Повярвайте ми, едно от най-срамните неща в бизнеса е констатацията на госта „Такава красива природа и всичко тъне в мръсотия“.

Екологичният аспект на устойчивото развитие се свързва с усилието да оставим мястото, което сме посетили такова, каквото е било преди. Било то историческа забележителност, природен парк, река или археологически обект. Ако си правим пикник край реката, си събираме и извозваме отпадъците така, както сме ги домъкнали дотам. Те не се оставят събрани в чувал на брега – кой очакваме да ги извози оттам? Фасовете не се изхвърлят в тревата, нито кенчетата в храстите. Това са само част от моя личен опит със събиране на чужди отпадъци в иначе прекрасни природни места.

Използването на ресурсите на природното и културно наследство за туризъм трябва да се прави отговорно и с мисълта, че същите ще продължат да се посещават и след нас. По света има хиляди примери за нарушен природен баланс вследствие на стихийно развиващ се туризъм. В България също има такива примери и отговорността за тяхното съществуване не е само на институциите, но и на недобросъвестното поведение на повечето граждани.

Затова – с три думи – боклукът в раницата. Където и да ходим, каквото и да правим, боклукът накрая трябва да се хвърли в градския кош. Това е екологичният принцип на устойчивият туризъм.

Социален принцип

И накрая, но не по важност, е социалният ангажимент, който устойчивият турист поема към местната общност. Този ангажимент е свързан със зачитането на местните традиции и порядки. Някои по-отдалечени дестинации са изключително чувствителни към намесата на външни посетители в ежедневието им. Има села в Родопите, които живеят по доста примитивен начин (спрямо разбиранията на съвременния човек, живеещ в голям град). Има традиции, които могат да бъдат странни или дори стряскащи за обикновения турист. Някои райони са известни с чудатите си храни, други – със странните си жители, трети – с необикновените си облекла и т.н. Всички те трябва да бъдат уважавани, дори и да не ни харесват. Посещавайки такова място, туристът трябва да се съобрази с местните обичаи, не обратното. Това е идеята на автентичното преживяване – да се потопиш в реалния живот и да се огледаш в истинското лице на хората.

И ако вие вече сте чували за описаното от мен по-горе и пътувайки, съобразявате точно тези принципи, значи вече сте поели по пътя на устойчивото развитие. И много ще се радвам ако споделите опит и ни разкажете за някои добри практики, на които сте станали свидетели в България и по света.

А в следващата статия ще прочетете какви са измеренията на устойчивостта конкретно за малкия бизнес с къща за гости.


Ако сте намерили статията за полезна, ще се радвам да споделите мнение в коментар отдолу.


Сподели с приятели
Михаела Кирчева

Мениджър туризъм и маркетинг, домакин в къща за гости и ферма за селски туризъм, блогър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back To Top