През април 2022 посетих района на горното течение на Арда или селата Смилян, Могилица и Арда. Отседнахме в къща за гости в Могилица. Преди да я изберем, проучихме и други възможности за настаняване в къщи за гости.
Като цяло установих, че развитието на частния бизнес и по-точно селския туризъм в този край е доста базово. Винаги съм имала представата, че селата в Западни Родопи са меката на селския туризъм в България. Това, което установих, е, че този бизнес тук действително е започнал да се развива по-рано от други райони. Но е изостанал и дори спрял някъде в началото на 21 век.
5 белега на “НЕ” селския туризъм
-
Криворазбраното гостоприемство.
Гостоприемство не е синоним на досаждане. Не всички гости са отворени да потребяват услугите, които се опитвате да им натикате в ръцете. След като веднъж сте обяснили на гостите си какви атракции предлагате, не е нужно да им казвате втори, че и трети път. Ако телефонният ви номер е на видно място, става досадно да повторите няколко пъти на гостите да си го запишат.
Има къщи, в които масата е една за домакини и гости и тогава всички се хранят заедно. Това е един вид концепция. Когато обаче имате механа с маси само за гости, не е приемливо да се самопоканвате на тяхната маса, за да пиете заедно ракия. И е абсолютно недопустимо да влизате в стаите на гостите, за да ги подканвате да ползват сауната.
Някои хора може би ще се радват на подобно фамилиарничене, но ние не сме от тях. И една от тайните на гостоприемството е тази – да усетиш кои хора какво предпочитат.
2. Скъпи на триците, евтини на брашното
В едно място за настаняване трябва всичко да работи. Условията може да не са лукс и никой не го търси в къщите за гости. Но е задължително наличното оборудване и обзавеждане да е годно и удобно за ползване. Не прави добро впечатление ако имате чисто нова луксозна сауна и в същото време кранчетата на мивката да не са в изправност. Или душът да пръска на всички страни, а закачалката за кърпи да се крепи на косъм. За пореден път в стаята нямаше дори една закачалка. Съветът ми тук е – първа по ред е поддръжката на съществуващото оборудване и след това е ред на новите инсталации. Проверявайте редовно кранчета, копчета, контакти и прочее дребни наглед неща, които обаче осигуряват комфорта на гостите ви.
3. Изхранване
Разочарованието ми беше свързано с обявената възможност за изхранване в района, но липсата й в действителност. В Могилица има един семеен хотел, чийто ресторант не работи. Същото е в малкото местни кръчми в Арда и Смилян – в Google пише, че има кръчма, но никъде не се предлага изхранване. След позвънявания в няколко места за настаняване, само в нашата къща за гости се отзоваха да ни сготвят. И храната, приготвена от възрастната стопанка на къщата, беше наистина превъзходна – вкусна, домашна, от сърце.
4. Сезон в 3 месеца
Сезонът за всякакъв вид приключенски туризъм, в това число, селски, културен и екотуризъм в Източните Родопи започва в края на март. В средата на април вече има движение на туристи и кръчмите работят.
В Западни Родопи април е февруари. Нещата се раздвижват през май, а силният сезон е в трите летни месеци. Според мен има възможности за удължаване на сезона, още повече заради добрата инфраструктура, с която районът разполага. Може би липсва достатъчно инициатива от местните, но силни само три месеца в Родопите не е достатъчно. Тази планина има какво да предложи в по-голям диапазон от време и този потенциал трябва да се използва.
5. Липса на маркетинг
Повечето къщи за гости нямат собствен уебсайт. И тези, които имат фейсбук страница, последната публикация е отпреди 2 години. Човек се замисля какво правят през зимата, при положение, че активният им туристически сезон е кратък. Следователно имат цяла есен, зима и ранна пролет на разположение, за да си подобрят присъствието онлайн. Добрата презентация е на първо място.
Ако представите себе си добре в интернет, сте свършили половината работа.
Накрая не бих пропуснала да дам оценка отличен за главния път до Рудозем, Смилян и Могилица. Както и за добре уредената специфична инфраструктура около забележителностите. Пътеките са идеално маркирани и поддържани, табели има за всеки обект и посещенията са много добре организирани. В Агушевите конаци дори отидохме в почивен за тях ден, но се обадихме, приеха ни и това беше една от най-забележителните къщи-музеи, които съм посещавала.
Цялостното ми впечатление за горното течение на Арда е, че местните общини и организации влагат усилия и успяват да развиват нещата добре, но местните предприемачи – собственици на къщи и ресторанти изостават в предлагането.
