Практически съвети Устойчиво развитие

“Купено от Метро” или как НЕ СЕ прави туризъм

Пампорово

Не съм почитател на големите курорти, претъпканите дестинации и лъскавите фасади. Семейството ми обаче кара ски и често провеждам събития в родните ни курорти. Историята в тази статия е провокирана от последното ми посещение в курорта Пампорово.

Според мен голяма част от акционерните дружества и компаниите, които притежават и управляват курортни и хотелски комплекси в българските планини и по Черноморието, все още търсят формула за развитие на туристически бизнес, в който краткосрочната печалба често е водеща за сметка на устойчивостта и дългосрочното позициониране на дестинацията.

Навлизайки в Пампорово, попадаме в слабо осветен курорт, в който основните светлинни ориентири са работещите хотели. Редица недовършени сгради – резултат от лоши инвестиционни решения загрозяват пейзажа и оставят неприятно впечатление за липса на планиране и контрол върху строителството, което в някои части на курорта значително е променило естествения облик на планината.

Според рекламата на хотела, който сме избрали, той трябва да е заобиколен от борови дървета, с хубава гледка и осигурен паркинг. Реалността е различна: хотелът е част от редица други сгради, разположени плътно една до друга от двете страни на тясна улица, която се използва и за паркиране. На място научаваме също, че комплексът е разделен на две части – хотел и ресторант. Хотелската част е чудесна – любезно обслужване на рецепция, топли и удобни апартаменти и близост до ски станция „Студенец“. Непосредствено под хотелската зона се изгражда и малка ски писта с влек, която ще бъде удобна за начинаещи и деца.

В ресторанта обаче впечатленията са различни. Той представлява три малки зали на приземен етаж, без прозорци и с недостатъчна вентилация, по-скоро напомнящи на столова, отколкото на ресторант към хотел в планински курорт. На закуска ни предложиха нискокачествен колбас, топено сирене “Аро” и индивидуално опаковани конфитюри, закупени от “Метро”.

Само по себе си използването на подобни продукти не е проблем. Въпросът е защо хотел в сърцето на Родопите не използва по-активно възможностите на местните производители. Точно в Смолян се намира една от най-големите мандри в региона – „Родопея“, а около Пампорово има десетки по-малки млечни производства. В планината има производители на горски чай, пчелари, картофопроизводители и още много местни стопанства. Вместо да се изграждат партньорства с тях, често се предпочита стандартното снабдяване от големите търговски вериги. Така хотелският бизнес остава откъснат от местната икономика и пропуска възможността да допринесе за нейното развитие.

А това е един от основните принципи на устойчивия туризъм – туристическите услуги да бъдат свързани с местната идентичност и да създават ползи за общността. Гостът, избрал Родопите, би трябвало да има възможност да опознае региона и чрез храната, продуктите и традициите му.

Друг съществен проблем беше обслужването в ресторанта. Сервитьорите демонстрираха недостатъчно професионално отношение към гостите и затруднения при организацията на групово хранене. Желанието ни да седнем заедно на една маса предизвика раздразнение, а липсата на работеща кафе машина за закуска не беше компенсирана с адекватна алтернатива. Неприятно впечатление направи и начинът, по който се комуникираше с персонала в кухнята. А всъщност единствено хората в кухнята имаха необходимите умения и предлагаха качество. И този пример е показателен за разминаването между отделните звена в един туристически обект. И също показва, че доброто настаняване и качествената храна не могат да компенсират лошото обслужване.

Защото услугата е тази, която е основа на гостоприемството. Тя е уважителното отношение, добрата комуникация, умението за решаване на проблеми и разбирането на потребностите на гостите. За съжаление, в българския туризъм все още се среща нагласата, че обслужването е второстепенен елемент от туристическата услуга, а не нейна основа.

За всички участници в туристическия бизнес би било полезно да осъзнаят, че в неговата основа стоят гостоприемството, професионализмът и сътрудничеството с местната общност. Колкото по-скоро тези принципи станат част от ежедневната практика, толкова по-конкурентоспособни ще бъдат българските дестинации. Толкова по-голяма ще бъде и ползата за бизнеса и местните хора.

Курорт Пампорово

По стандартите на съвременния, устойчив и отговорен туризъм, когато влезеш в един курорт, той трябва да бъде чист, добре осветен и поддържан. Да има достъпни пешеходни алеи, приятни пространства за разходка и ясна информационна сигнализация. Посетителите трябва лесно да могат да се ориентират към интересни места, магазини, аптеки и други полезни услуги. Не би трябвало да има изоставени съоръжения, повредени знаци и неподдържана инфраструктура.

Това не са допълнителни екстри, а основни условия за качествен туристически продукт. И не се отнасят само за Пампорово. Те са част от по-големия въпрос за това как разбираме туризма в България – като възможност за краткосрочна печалба или като дългосрочно развитие на една дестинация.

Сподели с приятели
Михаела Кирчева

Мениджър туризъм и маркетинг, домакин в къща за гости и ферма за селски туризъм, блогър

2 thoughts on ““Купено от Метро” или как НЕ СЕ прави туризъм”

  1. Проблема не е толкова в Метро,проблема е в самата ни държава. Дори да искат да купят билки от селата,или картофи проблема е ,че те трябва да са със сертификат,ч есто няма фактури,от там отчетността става проблем и всичко се на връзва едно след друго.Проблемите с персонала, 98% самоуки и без елементарни идеи кое и как се върши,без елементарен стандарт. Ако беше един проблема да го опишем но туризма за съжаление трябва да се гради на ново ако се иска да остане някакъв изобщо в България.

  2. Напълно съм съгласен за неразбирането на управляващите акционерни дружества и собствениците на хотелите, че предлагането трябва да е свързано с местни производства.и да поощрява добрите такива. Качествените продукти , обаче, няма как да се впишат в ниските цени на пакетите full board (впрочем, установих, че както на морето, така и в планините маркетинга и операторите на хотели предлагат full boar, който рекламират като „all inclusive“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back To Top